Дресировка и обучение на кучета

Тъй като почти на всякъде има много въпроси как може да си обучите сами кучетата и много разяснения на тази тема няма реших да напиша основните правила, а а ко някой го интересува нещо по обстойно нека да се свъже с мен в секцията за контакти или на тел: 0888 ...

Аз съм на мнение че всеки трябва да обучи кучето си сам и да прояви огромно търпение защото най-често собственика при обучението на питомника си не постигайки резултат до второто седмица от обучението се отказва, не знаейки че резултатите се постигат и виждат на третата седмица от обучението си, след много нерви, ежедневни усилия, постоянство и труд. Има стопани на кучета, които не разполагат с достатъчно време и излишни нерви и достатъчно опит но са се сдобили с куче, те обикновено се обръщат към дресьори, за да им влеят малко акъл на кучетата им и да придобият водимост и навици. Тези собственици трябва да знаят че курса който ще придобият при съответният треньор е начално обучение на съответното ловно куче и ако не присъстват на даден етап от обучението, а това е след 2-3 седмица, кучето ще е завършило курса но ще се окаже че не се подчинява на водача и неизпълнява командите, които подавани от съответният треньор се изпълняват моментално и стриктно, така че присъствието на стопанина е задължителна част от обучението и отработване на командите. Кучето завършило начално обучение не го прави автоматично ловуващо, а е необходимо втори курс на обучение- в полето за пробуждане на ловната страст, което се постига обикновено след 4 успешен излет и се засилва с всеки следващ успешен лов. Какво се получава на практика след първия курс на обучение. Кучето изведено на ловното поле може да не изпълнява команди а да тича безогледно от превъзбуда необходимо е да го контролираме с дълго въже и направляваме, запознавайки го със съответният дивеч на който ще ловуваме, отработвайки стойка, поведение на кучето преди и след изтрела. Друг чест проблем при първият излет е аропта изпълняван преди това перфектно на полигона по време на първият лов често отказва да вземе дивеча и да го апортира. Това не трябва да ни отчайва. Веднага се притичвате на помощ като поощрявате кучето да намери съответният дивеч, при отказ да го вземе в уста да изпълни команда апорт му се помага, като го поставите в устата на кучето и го карате да го задържи, правите 2 крачки назад и давате команда Апорт, така след всеки успешен изстрел кучето се отпуска, пораждайки желание в него за работа и засилвайки ловната страст и инстинкти. По мое мнение вторият етап на обучение е най-добре да се справите сами, запознайте се с литературата по темата и ползвайте съвети на дресьори, треньори и хора с повече опит от вас. В професионално отношение хората които се занимават с това имат повече кучета за обучение и не винаги успяват за краткият срок на обучение да закрепят наученото с тренировки. Не е достатъчно да се похвалите, че кучето ви е завършило ловен курс, а трябва постоянна работа с него на полето иначе кучето забравя наученото. След което често се чуват реплики Треньора не го е научил добре. Няма нищо по приятно сам да постигнеш съответните резултати, а след това по време на лов емоциите и задоволството от постигнатото са по-големи.

Съответният извод който правя за мене си, ако няма желание и време за дресировка не си взимайте малко куче, а си купете готово обучено-2-3 годишно, ще е малко по скъпо но по някога ако си направите сметка излиза даже по евтино, напр. /200 лв. за кученце, 600 лв. курс за обучение и за 1 година храната- 500 лв., отделно ваксини, витамини и хапчета, кучето за една година ви се връзва 1300-2000 лв.,/ така че направете си сами своя извод.

Кучето трябва да изпълнява следните команди от разстояние :

Комантата "Седни" по време на обучението се използва за да премине кучето от една команда към друга. Освен това усвояването на всяка нова команда развива неговият интелект и потенциал и улеснява усвояването на командите "Легни", "Място", "Тук".

Когато вървите и кучето е до вас на ремък, спрете го и изкомандвайте: " седни!". Дръпнете едновременно с това каишката с надлъжно движение назад. Можете да си помогнете и като натиснете тазовото поясче на кучето надолу. След като седне, го възнаградете.

Уверете се, че кучето добре е усвоило командата "Седни!" преди да преминете към "Легни!".

Когато кучето е в седнало положение, дайте му команда "Легни", поставя ме ръка върху холката на седящото куче и натиска ме холката надолу, в същото време издърпваме напред предните крака на кучето и даваме команда "Легни", грижийки се кучето да остане в тази позиция, повтаряйте: " легни!". Докато не се подчини на командата, е нужно да останете до него. Когато получите положителни резултати, въведете понятието "Място!". Едва след като това упражнение бъде усвоено, можете да използвате повикването с командата "Тук".

След правилното усвояване на тези команди на кучето се закупуват домашни падпъдъци или гълъби и се преминава към неговото практично обучение на полето, където предварително поставяме една две птици, след което връзваме на кучето 5 до 8 метра повод. Водача започва да направлява на зиг-заг против вятъра насочвайки го на предварително скритата птица с повод, свирвания и жестове.

Младото куче натъквайки се на птицата тя излита или се затаява в тревата. Водачът е доволен, ако кучето подуши следата й и прояви интерес към миризмата от дивеча, като го поощрява с погалвания или лакомства. Водачът задържа кучето на мястото като го командва "легни". След няколко опита кучето натрупва опит, започва да прихваща миризмата на птицата и проявява интерес, като поведението рязко се променя, ранното безразличие на жестове, свирвания на водача и както не съвсем приятно подръпвания с повода стават за него желани сигнали които го напътстват за по-бързото откриване на дивеча. От този момент вниманието на кучето се води от направлението на водача. Неприятните в началото команди и неприятните само по себе си действия се подкрепят с желанието от кучето всеки път да намери птица. При първоначалното обучение настървяване на младото куче по японски пъдпъдък следва да сме много внимателни и да избягваме грубото и строго държане и наказанията за да не убием ловната страст на кучето към лова. В дадения случай успеха се дължи на последователността и настойчивостта на водача.
Гонидбата на птицата в първия период на обучението, когато кучето работи и намира птицата все още на поглед не ползвайки обонянието си и не прави все още стойка не представлява опасност и не следва да приемаме от наша страна строго отношение и наказание. След първоначалното пробуждане на ловния инстинкт и закрепване на стойкат, гонидбата на птицата после стойка и вдигането на дивеча до идването на водача е недопустимо, за което се прилагат по строги методи на наказания. Особено внимание трябва да се обръща на кучето при подаване на команда "Легни" тя да бъде изпълнена веднага в случай че не се изпълни на мястото където е подадена командата е необходимо да го върнете и да легне там където е подадена командата. Ако е необходимо ползвайте повод и строг нашийник за постигане на желания резултат.
Не трябва да се прекалява с настървяването с питомен дивеч поради невъзможността на дивеча да излети после стойката. Такъв дивеч способства за нежелателни реакций и маниери, като скачане върху дивеча и скоро стават скучни за кучето. Най-добре с пробуждането и проявяването на интерс да се премине на диви птици, ако няма или не е сезона, добър заместител и вариант е домашният гълъб, който се поставя в клетка и с помощта на дълго въже се освобождава след като кучето е направило стойка, като гълъба отлита и се прибира, а вие може да отработите в естествени условия работа на кучето преди и след изстрела и самата скойка.
Това е "Егерский метод натаски легавых" в свободен превод от руски автор В,Г,Гусев, при който се използва ловната страст на кучето при неговото обучение, директно обучавайки го на ловното поле, за постигане на бързи ловни резултати, като не се набляга на методите: Принуждение, Поощряване и Лакомство. Използва се ловната страст и се постига отличен контакт с водещия и в кратък строк се отработват у птичаря навици и привички, докато при другите методи са необходими месеци за постигането на желания резултат.
На първите ловни излети при обучението на младото куче птичар, ловцът трябва да работи и ловува индивидуално на полето с него, без присъствието на други ловци и кучета, защото вниманието на кучето не се съсредоточава върху работата на дивеча и неговото отработване, а постоянно се отвлича и разсейва от подсвирванията и подвикванията на другите участници в лова. При тези странични дразнители за младото куче, то постоянно повдига глава, оставя следата която го е заинтересувала, притичва към другите ловци и играеки си с връзката на която висят падпъдъка, търсейки вниманието от страна на ловеца или се заиграва с преминаващите покрай него кучета, то прескача дивеча, вместо да се учи да работи, прости е излезнало на поредната разходка.

При наличието на по-старо и опитно куче се получават бързи резултати за настървяване и обучение на вашия любимец. Пускането на двете кучета в полето не трябва да се прави и допуска, пуска се само опитното. След като направи стойка и покаже точното място на дивеча кучето се връзва на повод и се отвежда в страни, на негово място на дълго въже се докарва младото куче и се насочва на зиг-заг против вятъра с жестове и сигнали към спотаилият се дивеч. Постига се бърз контакт с кучето и директно обучение и настървяване на дадения ловен дивеч.

Командите се отработват докато се получи постоянен интерес към дивеча. Стойката е необходимо да се затвърди и да се предотврати гонидбата на птицата после излитането, което се постига с помощта на дългия повод и правилното изпълнение на командата "легни" и напременното пресичане на нежеланите действия, кучето усещайки повода разбира, че нито една команда на водача не може да остане без внимание. С времето повода се скъсява и премахва.

Стойката е едно неподвижно заставане, чрез което кучето посочва присъствието на дивеч. Наблюдава се разлика във времето на проявяване на това качество както при кучетата от различни породи, така и при кучетата от една и съща порода. При някои кучета е налице поведение за правене на стойка на възраст 3-4 месеца. При тях първоначално стойката може да се отработи и затвърди с въдица и птиче пера завързано на края на кордата. Впоследствие те могат да бъдат пуснати до намиращ се в клетка гълъби или пъдпъдък, а по-късно и до свободно движещ се пъдпъдък или гълъб с подрязани крила.

При други кучета този инстинкт се проявява на 5-6 месеца и дори по-късно обучението им и допускането им за работа директно на полето на тази възраст е нежелателно поради факта, че ловните инстинкти не винаги се проявяват в ранна възраст и физическото натоварване може да спре тяхното пълноценно израстване и развитие. На ловното поле се допускат за работа най-рано за женските минимум на 8 месеца, а за мъжките минимум 10 месеца, под тази възраст кучетата които се обучават и водят на практичен лов се претоварват физически и ръстово не израстват, а остават дребни., Обучението в случая се насочва към това, да накарате кучето да не мърда в момента на потегляне на дивеча. Най-лесно е да се възползвате от неподвижността му при контакт с дивото животно, за да закачите ремъка за нашийника му и да го задържите. При вдигане на дивеча трябва да погалите кучето и да го накарате да легне.
Често дори добре обучено куче започва да гони птицата след стойка затова е виновен самия ловец, който увлечен от стрелбата забравя да подаде команда "Легни" или не следи за нейното стриктно изпълнение и кучето се промъква, скача върху птицата, а след това започва да я гони. Особено внимание трябва да се обръща на кучето при подаване на команда "Легни", тя да бъде изпълнена веднага в случай че не се изпълни на мястото където е пададена командата е необходимо да го върнете и да легне там където е подадена командата. Ако е необходимо ползвайте повод и строг нашийник, тук успехът се обезпечава не толкова с наказание, колкото с последователност и настойчивост от страна на водача.
Достатъчно е един или два лова, на които вашето куче след всеки изстрел да подава всяка убита птица, заемайки инициативата и работейки без подаване на команда "Легни" и "Апорт" и особено, ако има ранен дивеч, кучето се настървява и се получава срив от стойка и гонитба на дивеча, както преди така и след изстрела. По време на лов е нужно строго да се следи за това, след изстрела кучето да не се хвърли да търси убития дивеч, а да остане на място легнало и след команда "Апорт" да отработи съответния дивеч, ако дивеча е паднал на близо до нас и сме видяли къде не е необходимо да пращаме кучето да апортира, а е по-добре да го вземем сами, след което повикваме кучето, подава ме му да подуши дивеча след това получава похвала, след което прибираме дивеча. Така се отработва в кучето навик, че не след всеки изстрел следва "Апорт", а и не всеки изстрел е успешен. Целта е задържане и избягване срив от стойка и недопускане на гонитба на птицата.
Стойката се разваля, ако младото куче често се води извън сезона на полето. Какво се получава на практика? Много водачи за да поддържат във форма своите млади любимци често ги водят на яребици, кучето дори от началото да прави стойка в последствие се разваля и минава в преследване на поглед подир вдигнатата птица. Липсва моментът изстрел и падане на убитата птица, не се отработва "Апорт", а от там кучето взема нещата в свои ръце.
1. Опитва да се да достигне, догони и лови излитналата птица.
2. Отсвирва ловеца като водеща фигура в лова.
3. Търси надалеч, в него се е събудил ловец да преследва жертвата.
Такова куче вече ловува за себе си, а на ловеца се пада ролята на разводач, заводолявайки нуждите на самото кучете от храна и вода. Един последовател на който кучето се явява като водач. За да не се развие този порок най-добре е дресьорът ила младия водач да ползват:
1. Катапулт за птици-с този уред отработваме 3-те най-важни елемента: стойката, изстрелът, апортът.
2. Дълго въже и строг нашийник с помощта на които избягваме проследването на птицата на поглед.
3. Електронен нашийник с който би следвало да работят само хора с опит, за да не спънат развитието на своя питомник и да го откажат напълно от лова.

Страхът от изстрела е деликатен проблем. Не е напълно изяснено кое точно го предизвиква. Често страхът от огъня и изстрела се корени в неправилното отношение на стопанина към кучето или в подценяване на обучението. Най-простият начин за приучване към стрелбата е използването на детски пистолет с капси и в никакъв случай пирадки.

При ползване на пирадки се получава отрицателни резултати, поради това че пирадката след нейното хвърляне може да бъде захапана и да нарани кучето. Пирадката поради това, че избухва на земята се получават вибраций, които се долавят от кучето и преминавайки в краката на кучето и от там в тялото съчетано със звуковия ефект кучето се травматизира и стресира допълнително. Привикването на кучето с изстрела трябва да започне от най-ранна възраст, като го караме да го свързва с нещо приятно: даване на храна преди извеждане на разходка, по време на упражнение и изпълнение на команда "Апорт". Всяко куче е с различна нервна система и от там се получава разлика, едни свикват бързо, други се нуждаят от повече време и внимание.

При упражненията за привикване към изстрел трябва първо да видим кучето към какво има интерес и какво обича да прави.

примерно: пускане за разходка, храна, преследване на предмет и др.

Първоначално трябва да се използва пистолет със слаби капси, самият изстрел трябва да е непосредствено след или малко преди това, което използваме за да настъпи у кучето приятно чувство . Да се получи все едно им се подава команда ( гръм значи ще играем ).

пример: Когато кучетата са все още малки, при цялото кучило те имат голям апетит. Стрелям и след това храним веднага; Стреляме и извеждаме кучето на разходка; Кучета, които обичат да преследват - хвърляме предмет докато тича след него произвеждаме изстрел и т.н.

Слабите изстрели се използват докато видим, че кучето е спокойно. След изстрел даже става по ведро, защото очаква нещо приятно. През цялото това време трябва да наблюдаваме кучето, ако снижи глава, свие уши или опашка ( изглежда по смачкано и свито ) трябва да преустановим упражнението и да го разведрим докато се отпусне отново, понеже психиката му се натоварва и ако продължим упр. ще постигнем обратен ефект.

Едва когато видим, че свиква с по - слабия изстрел може да използваме капси които гърмят силно.
Всяко куче има различен предел на натоварване на нервната система и затова трябва предварително да видим за самото куче какво е слабо и силно.
Изстрелът от непознат ловец при самото обучение може да наплаши вашето куче. Той трябва да е със слаб заряд, от подветрената страна и по възможност по далече от кучето. Непосредствено след изстрелът кучето се ободрява с ласки и се насочва вниманието му към падащият дивеч и апорта. Особено е полезно да приучите кучето да ляга при самото двигане на оръжието и произвеждане на изстрела.

Най-голямата грешка, която можете да направите, е да отведете младото и неопитно куче на стрелбище или на откриването на лова.

Послушание при вдигане на дивеча

Неподвижното заставане в легнало положение на кучето при излитането на птицата е задължително съчетано с едновременното дигане на оръжието и произвеждане на изстрел от страна на ловеца това опростява и улеснява стрелбата. Трябва да внимавате да не прекалите в това изискване към кучето, за да не убиете ловната страст в него. Става дума само за това, да го накарате да разбере, че не трябва да преследва дивеча.

Можете също да го приучите да апортира (предмет, гълъб или пъдпъдък).

Играейки с вашето куче, вие постепенно ще му хвърляте нещо да ви донесе. Отначалото близко до него, а по-късно все по-далече. Трябва да му забраните да тръгва да търси веднага след хвърлянето (също както при излитането на птицата по време на лов). Отначало го задръжте за нашийника в седнало положение преди го пуснете, го възнаградете и му наредете: команда "Апорт". Ако не тръгва, го насърчете, а когато я хване, го повикайте: " тук!". Когато изпълни упражнението, го похвалете и му дайте някакво малко лакомство. Това ще го подтикне следващия път да направи упражнението още по-добре.

Не е препоръчително младото куче да се учи да носи прясно убит, топъл дивеч, преди да е усвоило апортирането на предмети.

Младото куче трябва да бъде извеждано поне един път седмично извън сезона. По време на ловния сезон обаче трябва да го накараме да работи два пъти седмично, ако не и повече, в район, богат на дивеч.
Срещат се кучета, които охотно подават пръчки и предмети но отказват да апортират убитата от вас птица поради това, че дивеча е топъл непозната и остра миризма и перушината предизвиква неприятни усещания в устата на кучето. От този недостатък може да се избавим в процеса на обучение при тренировките, трябва да се ползват изсушени крила от пернат дивеч, може да ползваме малка бутилка от минерална вода на която намотаваме изсушените крила и я пълним с хлатка вода. Тренировките се провеждат при разнообразни условия и на различни места и честата смяна и използване на различни видове апорти при чисти пространства, сред гъсто обрасли участъци при висока и ниска трева, също апорт от плитка и дълбока вода. На първия урок апортиране на дивеч от вода, ловецът е длъжен непременно да посрещне кучето при излизането му на брега за да вземе своевременно птицата и да похвали кучето. С това ще се избегне опита на кучето да мине в страни и да тръска и скубе дивеча. При всеки следващ опит ловецът посрещайки кучето на брега отстъпва по няколко крачки назад, увличайки кучето след себе си с цел непозволявайки му да пусне и остави на брега вероятно ранениея дивеча и по този начин да се избегне вероятното му бягство.

При първоначлното обучение на младото куче птичар основно внимание се обръща на командата "Апорт", след правилното й изпълнение кучето винаги получава лакомство и то акуратно изпълнява командата. Какво се получава с времето и практиката, докато ловуваме, отстрелваме птицата, даваме команда "Апорт" и отиваме да помагаме на кучето да я открие, при откриването то я повдига от земята, а ние бързаме да я вземем от страх да не я изяде, забравяйки да дадем команда и лакомство и да похвалим кучето. Забравяйки да възнаградим кучето то с времето губи интерес към "Апорта", защото неговата страст е живият дивеч, а не апортирането на мъртва птица, поради тази причина джоба винаги трябва да ни е пълен с лакомства и кучето да знае, че труда му ще бъде възнаграден.

СУТРЕШЕН И ВЕЧЕРЕН ПРЕЛЕТЕН ЛОВ

Младото куче, обучено и работещо със стойка не бива да се взима на прелетен лов, защото се получава срив на стойката и гонитба на птицата особено при апортиране на ранен дивеч с кучето може да се работи чак след приключване на стрелбата за претърсване и намиране на убития дивеч. При наличието на опитно куче на сутрешните и вечерни прелети, кучето се превързва близо до вас и се пуска само тогава когато птицата е отсреляна и паднала или след приключване на стрелбата и лова. Уместно е на прелетен лов да се ползват кучета работещи без стойка и обичащи водата, например: руски шпаньол, редтривър и др.

Лов на ход за патици-кучето е длъжно енергично да обхожда и претърсва терена пред ловеца, като претърсването трябва да се ограничава в обсега на пушката. При намиране на скрилата се патица кучето трябва я преследва и принуди да се дигне във въздуха без стойка. Патицата като правило не издържа стойката на кучето и се изплъзва и избягва по вода, с което се разваля стойката на младото куче и се получава срив на стойката и гонидба на дивеча. Ето защо на такъв лов се ползват с предимство кучета не работещи със стойка, а апортиращи като ретривъри. За тези кучета дресировката се свежда до стриктното изпълнение на командите: "Тук", "Място" и "Апорт". При кучета с които често се ловува на патици, гургулици, гълъб се натрупва опит, който им помага при събирането и намирането на убитите птици. Те често наблюдават и забелязват и най-малките измемения в полета на ранената птица, след произвеждането на изстрела и проследявайки посоката на падане на дивеча и на слух определят и засичат разстоянието и мястото на нейното падане. След което на опитното куче се подава команда "Апорт" и то бързо намира ранената или убита птица и я апортира.