ЦЕЛ НА УПРАЖНЕНИЕТО

Кучето трябва да се обучи в издирване на венен дивеч до превръщането му в надежден „специалист”, който преодолява всички отклоняващи следи и при работа главно на дълъг кръвоследен повод осигурява на водача си овладяването на ранен дивеч. Кучето трябва да настига, да задържа и да облайва бягащия ранен дивеч.

ПОМОЩНИ СРЕДСТВА-кръвоследен повод, кръвоследен нашийник, бял тебешир, обувки за полагане на кървава диря, обстрелян едър копитен дивеч, лакомства за поощрение, парченца месо за разпръскване на дирята, губени ботуши.

ПРЕДПОСТАВКИ-едродивечово стопанство с разстителна покривка, която позволява да се проследява кървавата диря с „нисък нос”, кучето е водимо на повод, познава командата „Седни”, при която се поставя нашийникът и командата „Остани”, кучето да бъде гладно.

ИЗПЪЛНЕНИЕ

ПЪРВИ ЕЛЕМЕНТ-още когато кучето е на 3 месеца, с парчета храна правим първите влачени дири от по няколко метра, на чийто край оставяме пълен с храна съд. Изчакваме известно време преди да пуснем кучето, за да не може то да следва дирята с „висок нос”

ВТОРИ ЕЛЕМЕНТ-както по-горе, но кучето е с нашийник и лек повод, който по-късно прекарвате между предните му крака. По този начин можете да спрете неговия устрем напред, като не пречите на дишането му и същевременно подкрепяте проследяването на дирята с „нисък нос”. По този начин кучето се научава да възприема поставянето на нашийника като нещо приятно.

ТРЕТИ ЕЛЕМЕНТ-при ловуване избирате подходяща пътека на границата между гората и полето, по която оставят ясни следи. Отпускате 3-4 м. повода на кучето, за да може да търси напред. То трябва да показва всички срещнати следи и дири. Разрешавате му обаче да проследи само една „студена”/диря която е оставена преди няколко часа и е имало време миризмата да поизветрее/ диря от едър дивеч (но не от сърна), доколкото имате възможност за контрол.

ЧЕТВЪРТИ ЕЛЕМЕНТ-предавате кучетона друг човек/помощник/ и се отдалечавате.Помощникът отклонява вниманието на кучето докато се скриете. След това пуска кучето и кучето трябва да ви намери

ПЕТИ ЕЛЕМЕНТ-оставяте кучето да лежи до свалената раница, като при команда „Остани” изтегляте напред предните му крака. После се отдалечавате на разстояние, от което може да ви види.

ШЕСТИ ЕЛЕМЕНТ- както по-горе но излизате от кръгозора на кучето и удължавате времето до завръшането си. Хвалите кучето.

СЕДМИ ЕЛЕМЕНТ-както при третия елемент кучето ви козаква следи. Оглеждате ги. За целта хващате повода накъсо и казвате „Стой, нека да видим”. Ако се отнася за сърна или заек, дръпвате енергичтно повода с думите „Фу, сърна” или „Фу, заек”

Позволявате на кучето да следва вярната „студена” единична диря. Хвалите го. Ако не можете да откриете нищо конкретно, отдръпвате кучето от тази миризва, без да го хвалите, но и без да му се карате. Оставяте го да проследява вярната диря, докато можете да го контролирате, но не по-далъч от гъсталака. Там хващате кучето, взимате го на ръце и го пренасяте срещу посоката на вятъра. След това му давате лакомства.

ОСМИ ЕЛЕМЕНТ-в гора с помощта на обувките за полагане на кървава диря, полагате по посока на вятъра към 50 м. изкуствена кървава диря, която означавате например с тебешир по дърветата, за да можете да упражнявате контрол. Монтираните в обувките дири са от лежащия в края на дирята елен.

Пускате кучето най-рано след 3 часа от „мястото на раняването”. Оставяте кучето на място на около 10 м. по посока на вятъра от „мястото на раняването” така, че то да може да ви наблюдава. Отивате до „мястото на раняването” и го разглеждате. След това отивате при кучето и размотавате кръвоследния повод. Взимате в ръка повода, отпускате го малко и оставяте кучето да търси напред в посока на дирята.

(виж.Кървава диря в начално обучение на кучето)

Оставяте кучето да се запознае основно с „мястото на раняването”, след което като давате команда „Търси ранено” и посочвайки с ръка, го пускате да тръгне по изкуствената кървава диря. Ако е поело правилно по дирята хвалите кучето. Когато стигне до дивеча, позволяване на кучето да го подуши от всички страни и да го ближе по очите, но не и да скубе козината или да дърпа раната от попадението. След това отнасяте кучето и го оставяте да лежи на „място” на около 10 крачки от дивеча, к ато му позволявате да гледа по-нататъшните ви действия, както това става по-късно при изкорването на дивеча.

ДЕВЕТИ ЕЛЕМЕНТ-както по-горе но дължината на изкуствената диря е 200м. След около 50 м. я пресичате с друга, направена от копитата от скоро убит едър дивеч (подвеждащи, отклоняващи следи) Това място означавате точно, за да може по-късно да проучите поведението на кучето там. Допустимо е за съвсем кратко “залитане” по посока на новата миризма, след което кучето трябва само да коригира и да продължи по кървавата диря. В противен случай го дърпате назад от отклоняващата следа с думите „Фу какво е това” и го насочвате отново по кървавата диря.

ЕДИНАДЕСЕТИ ЕЛЕМЕНТ-както по-горе но постепенно се увеличават дължината на изкуствената диря с по 100-200м. и времето за пускане на кучето с по 2 часа, докато стигне до 18-20 часа, т.е. около едно денонощие.

Вслючвате се и други отклонаващи следи. Всеки път местността се сменя, за да свикнете кучето и вие да проследявате кървави дири както в рядка гора, така и сред гъста тревна растителност. След около 300м. се имитира кърваво легло и се прави завой, т.е кървавата диря се продължава в друга посока.

ДВАНАДЕСЕТИ ЕЛЕМЕНТ-оставяте кучето да работи по естествената кървава диря. Оставяте кучето на „място” по посока на вятъра да мястото на раняването. Оглеждането на мястото на раняванетоу развиването на кръвоследния повод, предварителното търсене и пускането на кучето по дирята извършвате както досега. Оставяте кучето на дълъг повод да търси толкова бързо напред, доколкото сте в състояние да контролирате верността на това преследване по кървавите или други ловни белези. За да може да се върнете отново по дирята, в случай че кучето со обърка, отбелязвате пътя си с тебешир по дърветата. Ако по време на работа кучето прояви особен интерес към някое място, като спре и настойчиво души наоколо, казвате „легни, нека да видим” и скъсявате повода. Оглеждате мястото. Обикновенно кучето ще ви покаже парче кост, по-голямо количество кръв и др., което потвърждава, че се движите провилно по дирята. Хвалите кучето, отпускате повода и го оставяте да продължи търсенето с „браво, търси нататък”. Ако раненият дивеч започне да крие следите си, като се връща назад, това е указание, че той се готви да легне. Стигне ли кучето до дивеча, щедро го хвалите и му давате лакомства.

ТРИНАДЕСЕТИ ЕЛЕМЕНТ- както по-горе но отвързвате кучето на около 50 м. от издъхналия дивеч. Необходимо е да виждате дивеча и кучето, без то да ви вижда. Интересувате се как се държи кучето, когато остане само с дивеча:дали ще проявява склонност към облайване, ще се върне ли назад, за да ви потърси или ще разкъса дивеча.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЕЛЕМЕНТ-когато кучето е по-старо и по-опитно и сте доволни от работата му по кървава диря и от намирането на падналия дивеч, то трябва да се научи да задържа все още живия, имащ сили да бяга дивеч, като ви дава възможност да го отстреляте. Най-подходящо за целта е някое старо животно независимо от това дали е елен или кошута. До последното кърваво легло кучето работи на кръвоследен повод. Ако то е опитно, пускате го да преследва и задържи жовотното. Като се ориентирате по гласа на кучето, поемате натам, съобразявайки се с посоката на вятъра. Не е благоразумно да се пускат едновременно две кучета след един все още защитаващ се елен, тъй като кучетата взаимно се окуражават, стават непредпазливи и лесно могат да бъдат зесегнати от рогата на раненото животно.  Ако при следващото преследване на ранене дивеч оставите кучето си само, трябва преди да го пуснете да сте убедени, че вдигналото се пред нас животно наистина е това, което търсите, а не някой здрав дивеч.

ПОВЕДЕНИЕ НА КУЧЕТО

Кучето остава да лежи „на място” до раницата, скимти или лае-извиквате му „Фу какво е това”. Ако лаенето се повтори, удряте го леко с пръчица или използвате друг човек който да му въздейства незабелязано, като хвърли верига върху него..

Кучето започва да търси в кръг наоколо-то е изгубило дирята и се опитва по този начин да я намери.

След няколко кръга кучето тръгва обратно по дирята-търсеният дивеч се е върнал обратно.

На различни места кучето тръгва няколко пъти обратно по дирята-отратните ходове се знак че животното има намерение да легне.

Кучето вдига нос и тръгва целенасочено към определено място- то е надушило дивеча.

Когато проследява дирята, кучето става неспокойно, започва да лае или да скимти-дивечът се намира почти пред него.

След кратко или по-продължително свободно преследване на дивеча кучето го изоставя и се връща при вас-това може да се случи при първото самостоятелно преследване.Трябва да продължите работата, като вземете кучето на кръвоследния повод и стигнете до успешен завършек.

Кучето се залепва за водача, не се впуска в преследването-опитвате се да го накарате да се впусне напред, като го окуражавате и се затичвате по посока на дивеча.

Кучето се уплашва при вида на първото убито едро копитно животно-успокоявате го с думи, завеждате го при дивеча, като го хвалите и го оставяте да го подуши от всички страни и да се почевства „господар на положението”

Кучето се уплашва от първия убит копитен дивеч и започва да лае-хвалите го с „браво моето куче”

Кучето „овладява” убития дивеч, като му облизва очите и раната от попадението-такова поведение е недопустимо.

Кучето скубе козината около раната-така започва разкъсването на дивеча.По възможност извивате крака на убития дивеч и удряте силно кучето с копитото така, че то да се откаже от тези си намерения.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ И ПОВТОРЕНИЕ-колкото е по-младо кучето, толкова по-кратко е времето за работа.

Когато кучето е на 3 месечна възраст, започвате работа, като проследявате 5-100м. диря от здрав дивеч или изкуствени дири.Времето за обучение не трябва да надхърля 10 мин. С всяка изминала седмица увеличавате дължината на дирята и времето за отлежаването й, за да стигнете при възможност за контролиране до 1000м. и повече метри, за което е необходимо 1 час.

През първата година по изкуствена диря се работи само 1-2 пъти седмично, а по-късно-според възможностите ви.

Ако усовията за работа по естествена кървава диря са тежки, поощрявате проследяването, като се съобразявате и с физическите възможности на кучето.