Българският барак е гонче, работещо по прясна следа. Използва се за лов на дребен и едър космат дивеч. Притежева силно обоняние, голяма издръжливост и чувство за ориентация, независимо от климатичните условия и релефа на терена.

FCI No на стандарта 6 от 25.09.1998 г. ПРОИЗХОД: Великобритания ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ПОРОДАТА: Куче, работещо със стойка КЛАСИФИКАЦИЯ ПО FCI: Група 7 - Кучета, работещи със стойка Секция 2 - Британски и ирландски кучета, работещи със стойка, и сетери; сетери с работен изпит.

През XIX Век са съществували два вида: едноцветен - червен, и двуцветен - червено-бял. Първи се е появил двуцветният. Стандартът на ирландския сетер е създаден през 1882 з. в Дъблин. След строга селекция той станал едно от най-добрите кучета за лов на свободно движещ се дивеч. През 1995 з. е приет стандарт за работа на ирландския сетер. В последните десетина години породата участва в най-престижните полеви изпитания и процентът на класиралите се кучета не е никак малък. Ирландският сетер обича обширните пространства, които претърсва в характерния за него галоп. В полето, както и 6 заблатените терени, той е полезен за откриване и задържане на яребиците и бекасите.

Породата е започнала да се създава през ХІІ век в Германия но окончателно е завършена през втората половина на ХІХ век.

Породата е създадена в Германия в края на ХІІ век. Куче работещо със стойка, с благородна външност, груба козина, напълно защитаваща кожата, с вежливо изражение, изпълнено с енергия. Движенията трябва да са мощни, покриващи пространство, леки и хармонични

Историята на тази порода се проследява до ХІІ век.