БЯЛКА
Причислена е към вредните животни и биенето е разрешено през цялата година.Названието си носи от бялото петно на гърлото. Дължината й е около 60-75 см., а опашката около 20-25 см. Теглото рядко надхвърля 1,8 кг. Половият диморфизъм не е добре изразен. Основният цвят на тялото е кафяв, но отдолу косъмът е мръсно-бял, така че има известно блестящо преливане.Козината на бялката е кафява или сивокафява по гърба, а на гушата и гърдите тя е чисто бяла, във вид на неправилно петно, което у младите понякога е жълточервеникаво. Много рядко се срещат и светложълти белки.Ушите са по-големи от тези на пора и на върха на им има бели космици, каквито златката няма. Носните отвори са кръгли, а на златката — елипсовидни. У нас се въди из цялата страна, като може да я срещнем дори на високо из планините. Освен из Странджа бялката се среща на много места из нашите гори, по скалите, а често и по жилищата в крайгорските селища. Има я и в Белоградчишко, Дряновско, Тетевенско, Сливенско, Омуртагско, Варненско, Кубратско, Осогово, Панагюрско, Рила, Родопите и другаде. Тя е нощно животно и през деня се спотайва в дупката си. Заселва се по сипеи, скални цепнатини, изоставени камари от камъни и дори струпани клонаци и храсталаци след почистване на градините. Тя е много хитър и хладнокръвен хищник, който често се установява и в населените места. Сватбува през лятото, но има дълга скрита бременност. Оплодяването става към края на февруари, малко по-късно отколкото у златката. Тогава белките мяукат и ръмжат като котките, а между мъжките стават големи борби. След 9 седмици бременност женската ражда, обикновено през април, от 3 до 5, а понякога и до 7 малки. Случва се често кръстосване между златки и белки, от което се получава нещо средно по външен вид между златката и бялката. Нейните неприятели са вълк, чакалът, лисицита, дивата котка и скитащите кучета. Основен начин за лов на бялката е с куче да се открие дупката, скривалището и то да я изкара до най-близкото дърво и тогава тя става лесна мишена. |
|