Червен ангъч
Глоба-150лв Мъжките в брачното оперение са ръждивочервени, с по-слаба глава и черни първостепенни махови пера, шията му е с черна огърлица. Женската е по-светла, с белезникава глава и без огърлица. Теглото му варира между 1,2 и 1,6 кг. Маховите пера, опашката, човката и краката са черни. Ходи добре по земя, плува добре, но рядко се гмурка. Лети бързо, полетът е шумен и издава звук подобен на анг, анг, откъдето носи името си. Женската в гнездото, при опасност шипти. По-голяма част от времето се държи по двойки. Прелетна птица, среща се в равнините на Европа (включително и България) и Азия. Предпочита щироки и открити местности. Населява различни типове водни басейни, но предпочита предимно откритите и без много подводна растителност. Често се среща и в соленоводни басейни, но не чак колкото белия ангъч. Избягва гористите местности. Червеният ангъч се храни с храна, както от животински, така и от растителен произход. Търси храната си на сушата или във водата. Пролет се храни предимно с покълнали растения и семена, лятото преминава на насекоми и дребни безгръбначни, а есента навестява селскостопанските площи и преминава на зърнени култури, при липса на такива се продължава да се храни с дребни безгръбначни, но прибавя към диетата си и водни растения. Гнездото обикновено се намира далеч от водоемите на около 2–5 км, но не е рядкост и на 10 км. Подобно на белия ангъч, предпочита да строи гнездото си в дупки в земята, използвайки изоставени от язовци и лисици дупки; също така гнезди и в дупки по дърветата, понякога на височина 10 м. Описани са случаи, когато е гнездил и на покриви на сгради. Моногамна птица, водеща роля в голяма степен има женската, която избира мъжкаря по време на сватбения период. Яйцата се мътят и малките се отглеждат поравно и от двамата родители. Снася между 7 и 18 яйца, най-често около 14, които са с цвят на слонова кост. Малките се излюпват в края на май. |
|