ЦЕЛ НА УПРАЖНЕНИЕТО

Младото гонче се оставя да търси заек в рядка гора или открит участък с дървета и храсти. Кучето трябва да намери и да вдигне заека и да го преследва с лай по дирите поне 500 м., докато го докара пред ловеца или веригата от ловци.
ПОМОЩНИ СРЕДСТВА- водачески или кръвоследен повод с кръвоследен нашийник, свърка с гладък тон или трилер, ловно оръжие.

ИЗПЪЛНЕНИЕ

Първи елемент-водачът с кучето на повод отива в ранна утрин в покрайнините на гората, където обикновенно излизат зайците да се хранят. Трябва да се избягват места, където се появява копитен дивеч, особено сърни. Обучаващият съсредоточава вниманието си върху пътеките, по които ще побегне отдалечаващият се към гората заек, като същевременно внимава заекът да не се вдигне непоследствено пред погледа на кучето. След като запомни пътя на дивеча, водъчът довежда кучето на кръвоследния повод до началото на заешката диря и подава команда "Търси тук". Оставяте кучето да работи по дирята на дългия повод дотогава, докато сте убедени, че то се придържа към избраната от нас диря. Насърчавате кучето с "Точно така, браво". Достигайки началото на гората, похвалвате кучето и го отвеждате от дирята.
Втори елемент- след като събудили интереса на кучето към заешката диря, проследявате една диря до началото на гората. По правило тук се натъквате на заешки пас /обратен завой с цел маскиране на дирята/. Тук сваляте нашийника и оставяте кучето свободно да проследи нататък движението на кучето. Тъй като сте подбрали прясна заешка диря, кучето започва проследяването с лай и при достатъчно желание намира и подгонва заека.
Трети елемент- след откриване на ловния сезон водачът насочва подготвеното вече куче към такава диря, която ще изведе преследвания заек в обсега на пушката. Ловецът трябва да се постарае да улучи смъртоносно първия заек, така че той да падне на място. 
Четвърти елемент- така подготвеното вече куче може да вземето по време на групов лов. Там то ще има възможност да влезе в контакт с други видове дивеч. Освен към заека, гончето трябва да проявява интерес и към лисицата и дивата свиня. С изключение на дивите свине, то не бива да преследва друг, ненаранен копитен дивеч. При преследване на разрешен вид дивеч гончето трябва да преследва уверено дирята без да се отклонява от нея, докато дивеча не попадне под обстрел или не премине безпрепятствано през веригата на хайката.

ПОВЕДЕНИЕ НА КУЧЕТО
Чрез интензивно душене с носа или бързо махане на опашката кучето ви показва, че е попаднало на пресни следи. Хвалите кучето в случаите, когато дирята е от разрешен за ловуване дивеч.
Кучето преследява с лай прясна заешка диря, но внезапно замлъква. То се е объркало от някое отклонение, завой или трик на заека. След като отново намери дирята, то трябва да продължи по нея с лай.
Кучето се върти в кръг или преминава към свободно търсене (совалка). То е загубило дирята и се опитва по вроден инстинкт отново да намери връзката.
Кучето лае и по стара диря. Този лай се окачествява като "предварителен" и е нежелателен. Погрешно е също, ако кучето продължи да търси с лай, след като е изгубило дирята. Този лай е познат като "безцелно разлайване".
Кучето проследява дивеча с лай, само докато го вижда. Такова куче е нипригодно и няма да издържи изпита.Кучета които не лаят по пресна диря или лаят само "на поглед" не бива да се развъждат.
Кучето захапва убитата лисица за гърлото или за врата. Това е правилно. Всяко захапване за друга част от тялото се счита за погрешно.
Кучето работи по диря в обратна посока. По "изтиването" на миризмата то трябва само да се ориентира и да поеме вярната посока.
ГРЕШКИ НА ВОДАЧА

Водъчът продължава да следва кучето на повод и тогава, когато то започне да криволичи(премине към свободно търсене) Водачът вече няма възможност да контролира работата на кучето и не се стига до коректно проследяване на дирята. Добра възможност за контрол предлага леко заснежената диря. Тя позволява на водача да забележи кога кучето преминава от "своята" диря на друга - "по-топла" диря. Тази смяна на дирите се нарича "шанжиране". Кучето постепенно ще изгуби нужната увереност, че работи по вярната диря. Връщане за ново проследяване на същата диря не дава резултата, а често е и невъзможно.
Водачът не спира с изсвирване с трилера кучето, което е подгонило сърни. То бързо се пристрастява и скоро другите дири вече не представляват интерес за него.
За да подготви по-бързо кучето си за лов, водачът оставя куче да ловува винаги с някое по-опитно. Това може да се направи само един или два пъти при кучета, които не лаят добре по дирята. Младото куче постепенно губи смоята самостоятелност и се превръща в "слухар", който чака първо да залае по-старото куче, за да се отправи по посоката на дивеча.
Водачът допуска кучето му да тръска и дъвче отстреляния заек. Това трябва категорично да се забранява, тъй като е предпоставка за бъдещо разкъсване на дивеча.
Водачът само наранява първите зайци пред младото куче и то има възможност да ги улови и удуши. Това подтиква някои гончета да започнат да се приближават към заека дебнешком, без да лаят.
С кучето се ловува на заек(лисица) през януари(тогава е размножителният период и в България е забранено). Ако кучето попадне на някой мъжкар-пришелец(заек или лисунгер), има вероятност той да не се върне обратно, а да потърси отново по-познатия му район, от който идва. Ловът остава безуспешен.